Богоявление - Йордановден
Йордановден е един от най-големите християнски празници, отбелязва се на 6 януари. Това е деня, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и почнали да имат вяра, по тази причина деня се назовава още Богоявление. До този ден се счита, че дните са рискови и по земята бродят караконджули и демони - назовават се " Мръсни дни ", Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безвредно място за живеене.
В нощта преди Йордановден се счита, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне. В църквата се прави работа и, съпроводен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, с цел да го заловен. Смята се, че който пръв го хване ще бъде доста здрав и всичко ще му спори. В предишното този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни. Носи се вода и у дома да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, в случай че се наложи. Вярва се, че, в случай че кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. В Югозападна България денят се назовава Мъжки водици - тъй като се къпят единствено младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия обред се назовава хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който съпровождат повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни стартира интервала на сватбите. На този ден сгодените ергени отивали с родителите си вкъщи на момата, която желали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара. В Калоферско и през днешния ден на празника мъже танцуват танци в ледените води.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието въвличане се употребява остатъкът от остарялата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата дружно с бакър вино за минувачите. Върху стоманен предмет се изгарят чемширените китки от предходното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов шубрак. С донесената от църквата свещ се възпламенява с „ нов ” огън кандилото в фамилния иконостас. Там се поставят и новите рождественски китки. Вечерта против Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя би трябвало да е постна. Традиционно на трапезата на Йордановден се поставя пита, свинско, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, фасул, вино. Жените, родили скоро, вършат кравайчета и раздават на близки и комшии за здравето на детето. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление потеглят и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, без значение от годишното време.
Поверия за Йордановден:
Ако на Йордановден времето е студено и изсъхнало – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и благополучен.
В нощта против празника небето се отваря и който в този миг си изиска нещо, то ще се извърши.
Болните би трябвало да се потапят с облеклата във водата, с цел да се излекуват, а момите мият лицата си, с цел да са хубави.
Според националното вярване през нощта против Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Празникът в Гърция се чества на 6 януари, а в Русия и Сърбия - по остарял жанр - на 19 януари. Имен ден имат: Йордан, Йорданка, Богдан, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара.
Инфо: www.hera.bg
